Велики четвъртък е, по традиция се боядисват великденските яйца
Днес, Велики четвъртък, православната черква припомня с богослужения за редица събития от последните дни на Иисус Христос, свързани със избавителното Му дело за човечеството.
По традиция се боядисват великденските яйца, първото от които в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички от фамилията. В алено се обагря и идващото яйце, което се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за Великденските хлябове.
В Ямболско и до през днешния ден възрастните дами помнят по какъв начин преди повече от 80 години са спазвали традицията.
87-годишната Елена Николова от Болярово споделя по какъв начин преди повече от половин век в село Синапово са се подготвяли за Великден.
" Велики четвъртък се боядисват яйцата! Вапцваме ме яйцата! Събираме се децата и като вапцваме, първото яйце би трябвало да е алено. Нямаше бои – растения, змийски лапад му викахме, друго - брош трева. От едното ставаха червени от другото - жълти. "
Козунакът през 40- те години на предишния век е бил към момента чужд в пограничния край.
" Едно време единствено курабийки месеше майка ми и нахутен самун правехме, от нахут. Начуквахме го, тя го накисваше, той шупваше, след това се меси и става като козунак, по- апетитен. "
По традиция се боядисват великденските яйца, първото от които в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички от фамилията. В алено се обагря и идващото яйце, което се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия.
На Велики четвъртък се възобновява квасът и се замесва тестото за Великденските хлябове.
В Ямболско и до през днешния ден възрастните дами помнят по какъв начин преди повече от 80 години са спазвали традицията.
87-годишната Елена Николова от Болярово споделя по какъв начин преди повече от половин век в село Синапово са се подготвяли за Великден.
" Велики четвъртък се боядисват яйцата! Вапцваме ме яйцата! Събираме се децата и като вапцваме, първото яйце би трябвало да е алено. Нямаше бои – растения, змийски лапад му викахме, друго - брош трева. От едното ставаха червени от другото - жълти. "
Козунакът през 40- те години на предишния век е бил към момента чужд в пограничния край.
" Едно време единствено курабийки месеше майка ми и нахутен самун правехме, от нахут. Начуквахме го, тя го накисваше, той шупваше, след това се меси и става като козунак, по- апетитен. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ